A: - First, because it starts with "chat" that in Bulgarian is part of the verb "chatkam" that best describes the sound of the clapping palms with wooden plates attached to them.
Second, it contains the consonant "l" that adds gentleness of the name as in Nelly, Poly, Melissa, Kalina, Lilly, Sally, Malina, Stella, Lena, Lolita... The word "love" begins with "l" too.
Third, I made the suffix in feminine because, on the first hand, the dances with feminine names seem to be less, and on the second hand, I wanted Duonika to have a sister. Last but not least, I am more biased to that gender.
Fourth, Chatkalina is a product of the Creative Power who has expressed herself through my being and She is also in feminine gender and thus this is in a way a form of respect to her.
Fifth, again in Bulgarian, "chatkam" means "understand, grasp" and this creates an interesting double meaning in some situations of using the verb.
A: - The basic movements that everyone has to master are more than fifty but the combinations between the two partners are innumerable. The nature and logics of Chatkalina allow the design of various choreographic combinations on any rhythmic melody regardless of the tempo.
A: - The main idea is that two people, with coordinated movements of hands and bodies, meet each other’s palms, and thanks to the specially designed plates on their palms a typical clacking sound is produced. The alternation and changing of this sound during the dance may create or follow any rhythm.
A: - The similarity is only partial and only to the extent that the movements produce sound. It is true, the Chatkalina designed performances might seem familiar. This is only because of that peculiarity of the human mind to describe anything new by relating it to something well known from the past. Are the UFO ships really flying dishes or pipes?
The difference is that while playing Chatkalina the two partners are in a wonderful synchrony, coordination and collaboration, and these latter create the rhythm, sound and beauty. Chatkalina is something new and different from anything known up to now.
However, if you require any comparison, I'll provide you with two: Chatkalina is something like a step dance on four hands or Flamenco with palms. The truth is, Chatkalina is only Chatkalina! It is the rhythmic sound of the meeting in space palms, the new horizons for the bodies and mind. It is a technology for inspiration in the partnership and collaboration, for creation of music and rhythm. That is the reason I always say that Chatkalina is something like step dance, something like Flamenco, something like nothing else on Earth!
A: - Определено има връзка и приемственост! Чаткалина е по-малката, но по-палава и буйна сестра на Дуоника! Чаткалина е създадена да събужда радостта и да отвори още една врата към красотата на живота. Чаткалина и Дуоника могат да бъдат разглеждани и като мощни ритуали за събуждане духа на сътрудничеството, който гарантира най-успешното живеене. Всеки, който ги опита ще усети това! Чаткалина, заедно с Дуоника, е апотеоз на сътрудничеството във всичките му форми! Това е срещата на две пространства, които се взаимопроникват, взаимозавихрят и взаимопресътворяват!
A: - Има връзка. Всеки създаден, чрез тази технология танц отговаря на необходимите изискванията, за да влезе достойно в семейството на състезателните танци - защото притежава основни, характерни позиции на ръцете и тялото и задължителен набор от базови движения. Чаткалина дава и богати възможности за волни съчетания, като се спазва основния принцип - ритмични, редуващи се контакти между дланите на двамата танцуващи. Освен това всеки танц е красив и по този начин са спазени и естетическите критерии. Според мен чрез Чаткалина в близко бъдеще ще се провеждат самостоятелни фестивали по подобие на тези по състезателни танци и фигурно пързаляне, само че много по-разнообразни.
A: - Известно е, че темпераментните танци, съчетани с подходяща музика са най-естествената форма за задоволяване физиологичната потребност на организма от физическо натоварване и изразяване на енергията по красив начин.
Следователно танцовата технология Чаткалина би била най-естествената гимнастика, която мобилизира физическите и духовните сили, освобождава от излишното нервно напрежение, премахва изцяло натрупаните страхове и стрес, укрепва и балансира психиката, подобрява връзката между двете мозъчни полукълба, повишава самочувствието, подпомага активизирането на сърцето, тъй като то засилва ритъма си в една радостна дейност, подобрява кръвообращението, подпомага потоотделянето и така очиства организма от токсини...
Чаткалина е подходяща за млади и възрастни, за мъже и жени, за здрави и болни…Може да се използва за раздвижване на обездвижени крайници, за физиотерапия, за провеждане на красиви карнавали по подобие на тези в Бразилия…Но най-голямата полза е, че събужда духа на сътрудничеството, тъй като двамата партньори през цялото време се намират в реална ситуация на сътрудничество.
Така че моят съвет е: танцувайте, играйте Чаткалина и творете чрез нея! В телата ви е скрита чудесна енергия, която може да се изрази в прекрасните форми на танца.
A: - Сътворените от Чаткалина танци могат да се разглеждат и като вид динамична медитация, тъй като докато човек ги играе, мисленето е спряло, съзнанието е чисто и опиянено, двамата партньори са се е установили тук и сега, чувстват магическото единство между звуците и движенията на телата си, шеметно понесени, възторжени, летящи и истински живеещи! А когато съзнанието е свободно от мисли то е като чисто синьо небе без облаци. Тогава човек се е слял с потока на жизнената сила и това се нарича медитативно състояние.
A: - Беше нещо като божествено послание. Появи се като мисъл, като идея, последвана от чувството, че това е нещо велико. Дойде от невидимия свят на идеите - и директно се намести в моята глава. После чух глас, че съм упълномощен лично от Вселенския разум и Съвета на Великите Старейшини, отговарящ по-специално за България, да опиша танцовата технология подробно и да я дам на българите. Каза ми се, че това е система, която точно сега трябва да се внедри в общественото съзнание, за да се измъкнат българите от кризата, за прослава на България и за спасяването на човечеството...После сънувах името - Чаткалина - отворих очи, записах го и пак заспах. Отново по време на сън се появи и решението за плочките. Сънувах, че се намирам пред една река, която искам да прекося. Изведнъж усещам и после виждам, че държа във всяка длан крайче хляб. Разперих ръце и прелетях над реката. Като се събудих вече знаех каква ще е формата на плочките.
Не, всъщност всичко си измислих сам! Чаткалина се роди от сложната комбинация между Дуоника и заниманията ми с бойни изкуства! Просто се изкушавам да кажа, че съм получил тази идея от някакъв висш, божествен или вселенски източник, заради хората, които робуват на заблудата "Авторитет вместо истина". Защото като се докаже и стане очевидно, че системата, която представям е нещо много велико ще е трудно да се приеме, че го е измислил обикновен човек. Значи той или е гений или е боговдъхновен. И понеже ни е трудно да приемем, че някой и особено пък сънародник, може да е гений, някак по-приемливо е да го наречем проводник на божията воля - така хем имаме по-добро алиби за заниманията си, хем няма нужда да се комплексираме.
Всъщност верни са и двете твърдения! Какво съм измислил аз? А какви фактори и сили стоят зад това "измисляне"? Каква е гаранцията, че това не съм го уловил от някъде, че някой не ми го е предал по някакъв начин - в случая чрез мисли? Твърде вероятно е вселената да контактува с нас, чрез образи, звуци (гласове), мисли и идеи. Може ли някой със сигурност да каже откъде му е дошла в главата дадена идея или как точно се е родила? Все ще има още и още въпроси без отговор. Така че нека приемем Чаткалина като красив дар от Вселената за българите и България и оттук - за целия свят.
A: - Съществува един зен-будистки коан, който гласи приблизително така:”Всеки знае какъв е звукът от плясъка на двете ръце, но какъв е звукът от плясъка на едната ръка?” От време на време се сещах за този коан и един ден обърнах въпроса и си казах, а какво би се получило от всички възможни срещи на двете длани с други две длани? Вече бях създал Дуоника и следвайки линията на всякакво възможно сътрудничество между хората , стигнах до идеята за тази интересна и както разбрах по-късно, неизчерпаема на комбинации и възможности танцова технология. Освен това някои от упражненията в Дуоника сякаш бяха първите предвестници на Чаткалина, например "Вентилатор" и "Среща на дланите горе". Накратко: в миг на просветление ме осени идеята за Чаткалина! След това много се чудих как не съм се сетил по-рано и как така не е хрумнала на някой друг. Толкова е логична, красива и лесна за изпълнение! Но като преосмислих живота си и си спомних, че съм играл спортна гимнастика, състезателни танци, пантомима, тренирал съм плуване, бойни изкуства (самбо, джудо, вин чунг, айкидо и тай чи чуан), занимавал съм се с масажи и лечебни гимнастики, създадох Дуоника, както и психологическите и философските ми занимания, разсъждения, рационализации и открития, ми стана ясно, че през всичките тези години съм вървял неотклонно към идеята за Чаткалина или съм се подготвял за нея. Тя се явява продукт от пресечната точка на емоционалните, интелектуалните и физическите ми стремежи и трансформации.
A: - В продължение на две години систематизирах всички възможни движения на ръцете и удари с дланите, измислих система за кратко записване и използвах някои от стойките и траекториите на ударите в бойните изкуства. В процеса на работата видях, че разположенията на дланите естествено се подреждат в пространството, така че се получават цели “фрази” от логични последователни засрещания на ръцете без накъсване на ритъма. Така стигнах до идеята за модулите - поредица от движения, които започват и завършват по един и същи начин, но с разменящи се роли и позиции на партньорите. Такъв модул се явява нещо като безконечен винт и изпълнява чудесно ролята на методическа единица за бързо научаване на движенията. А след това свързването между няколко вече научени модула, съчетано с подходяща музика или дори без, дава като резултат безкрайни възможности за чудесни танци!
A: - Някои стойки, траектории на движенията, техники за нападение и отбрана, нивата - горно, средно и долно. Бойните изкуства са и богат извор на вдъхновение за фигури, стъпки и движения. Спомних си за Морихей Уешиба, който при създаването на отбранителното изкуство айкидо, използва траекториите и движенията на самурайския меч и открих, че при Чаткалина траекториите са близки до тези на много от ударите и защитите с ръце в бойните изкуства, но за разлика от тях се получава не сблъсък и болка, а звук, ритъм и танц! С други думи “стълкновението” между двамата е изнесено в посока на партньорството, изкуството и красотата, а не на боя и болката. Ако разглеждаме бойните изкуства като едно голямо широко разклонено дърво, то Чаткалина е един прекрасен, омаен и полезен плод. Колкото и странно да звучи Чаткалина има здрави роднински връзки с бойните изкуства. Тя изгражда всички основни качества и умения, необходими на човек, занимаващ се с бойни изкуства. Ако стъпим на твърдението, че истинският майстор по бойни изкуства е този, който може да владее себе си, то Чаткалина е именно такова изкуство. Който го усвои, ще владее себе си до такава степен, че ще може да направи чудесен танц с друго човешко тяло, без да го наранява. Тук няма нужда от победи! Пак са необходими бързина, точност на движенията, гъвкавост, съобразяване с партньора, координация, усет за дистанция, отличено действащ вестибуларен апарат…но всичко това се използва за съвсем друга цел.
A: - И да и не. Чаткалина може да се определи и като най-върховното бойно изкуство по следната причина. Известен майстор по бойни изкуства казва, че най-добър боец е този, който съумее да превърне врага в приятел. Следователно Чаткалина е най-върховното бойно изкуство! При нея юмрукът се отваря и дланта свободна от оръжие, даряващо се поднася към човека срещу теб с покана за танц!
Ейбрахам Линкълн някога е казал: “Нима не унищожавам враговете си като ги правя свои приятели?”
Но Чаткалина от самото начало заявява, че иска да събира хората за взаимна радост и полза и тогава ще я класифицираме като система за сътрудничество, а не като бойно изкуство.
A: - Съществува дълга традиция в бойните изкуства. Това е исторически обосновано, тъй като нуждите на оцеляването са изисквали доброто владеене на средства за отбрана и нападение, които после са се обособили като бойни изкуства. Но ескалирането на бойните умения с цел победа над някого в крайна сметка води до самоунищожение. И така на този етап се явява нужда от нова система за оцеляване, която съхранява живота и здравето, но без враждебни намерения и действия към останалите. Такива системи, не една, а вече две, са Дуоника и Чаткалина!
A: - Тук има няколко парадокса, които трябва да бъде осъзнати:
1. Всеки от нас има много повече приятели от врагове и въпреки това цял живот се учи как да се бие с враговете си, вместо как да общува пълноценно с приятелите си! Излиза, че той мисли повече за враговете си, отколкото за приятелите си. Какво се получава? В един момент той става добър боец, но това не значи добър приятел. Тогава добрият боец се насочва към такъв вид общуване, което съответства на неговите вече изградени умения. Той става заинтересован да превърне част от хората, които среща във врагове, за да се “справи” по-добре с тях. Или казано с други думи: ако ти усвояваш и се въплъщаваш в ролята на войник, ще ти трябва сценарий за военна пиеса!
2. Още един парадокс: точно хората, които тренират бойни изкуства, неистово се нуждаят именно от партньор и приятел по време на тренировките, а не от враг, за да усвоят добре бойното изкуство. Парадоксът се състои в това, че те първо овладяват партньорството и се нуждаят от него, за да се изработят определени умения - техники за отбрана и нападение. Следователно те най-напред минават през партньорството и сътрудничеството, за да се върнат след това към драмата на боя, надмогването и побеждаването!
3. Трети парадокс: преди да усвоиш дадено бойно изкуство нали пак ще ти се налага да живееш в същия този свят, със същите рискове за твоето здраве и живот. Тогава как се справяш?
4. Нека приемем че си станал сравнително добър майстор по бойни изкуства. Съществуват ли гаранции, че твоят вероятен бъдещ нападател няма да е по-добър майстор от теб? Какво ще стане тогава с годините, прекарани в тренировки и надежди, че овладяването на бойното изкуство те предпазва от лоши хора. Ами ако дори не е майстор по бойни изкуства, а просто извади пистолет и стреля, преди да си го доближил, за да му нанесеш перфектният си удар?
Ще кажете, че това може да се случи и на човек, владеещ принципите на Чаткалина? Много по-слабо вероятно е, защото каквито очаквания и нагласи имаш в главата си, такива тенденции на случващото се има. Очакваш ли нападение, ти го визуализираш, ти го подсещаш, ти му създаваш пространство за осъществяване, ти го подхранваш с енергията на емоциите си - на страха или на желанието. Очакваш ли драма, страхуваш ли се, ти съдействаш за нейното реализиране.
С Дуоника и Чаткалина поставяме нещата в правилния им ред - използваме прилаганите от бойните изкуства позиции и движения, но с цел да постигнем сътрудничество с човека срещу нас. Резултатът е един прекрасен танц! Е, сега всеки може да прецени кое е по-великото изкуство - да се научиш да се биеш или да си сътрудничиш?
Дуоника и Чаткалина са изкуствата на сътрудничеството, чрез което можеш да станеш майстор в която и да е област на живота!
A: - За да се превърне дадено учение или система в секта или религия са необходими и задължителни следните три условия: да изисква вяра, да притежава догма, да се налага от авторитет. А последното предполага йерархична структура. Нека сега разгледаме философската база на двете системи. Не се изисква вяра като предварително условие. Твърденията й могат да се проверят чрез логиката и в практиката. Няма догма - всеки влиза и остава според преценките на собствения си разум. Няма авторитети и йерархия! Говорим за равнопоставено сътрудничество и търсим всички начини за това.
A: - Тези танци се играят предимно с длани. Това са главните части от нашето тяло, чрез които изпълняваме Чаткалина. Хората изразяват своето одобрение, чрез ритмична среща на дланите си и това се нарича ръкопляскане. Когато двама спортисти или приятели се срещнат те се поздравяват като вдигат нагоре едната си ръка и плясват дланите си. Наблюдавал съм една игра на малките момиченца - те застават една срещу друга и си пеят нещо като пляскат в ритъм с дланите на ръцете си. Съществува още един аналог на подобно движение и звук - случаите, когато хората вдигат пълни чаши и се чукат с тях за здраве.
Тези танци се играят с отворени длани. С отворена длан се удря шамар, прави се знак за стоп, но също така се маха за довиждане или се прави поздрав с ръка свободна от оръжие. С отворена длан можем да направим много повече и по-хубави неща, отколкото с юмрук. С отворена длан можем да погалим и успокоим, да масажираме, да се здрависаме, да поздравим, да потупаме окуражително някого по рамото. С отворени длани можем да дадем и да получим. А с две отворени длани можем да ръкопляскаме и да творим ритмичен звук, можем да играем Чаткалина!
Е, аз доразработих темата “отворена длан” и резултатът беше безкрайни възможности за сътрудничество и танцуване с друг човек… Двама души са в състояние на чудесен синхрон, координация и партньорство и така творят звуци, ритъм и красота.
A: - Чаткалина, заедно с Дуоника са системите на 21-ви век! Бъдещето е тяхно. Защото бъдещето е невъзможно без сътрудничеството между хората!
Нека поразсъждаваме заедно върху някои интересни факти. Всяко бойно изкуство доведено до съвършенство възпитава човека да бъде внимателен, буден, преценяващ вярно ситуацията и в края на краищата действащ в съзвучие с нея. На 25 октомври 1999 г., след шестдневен семинар по практична самоотбрана и запознаване с основите на някои филипински бойни изкуства, майстор Кай Вестерзунд от Финландия, каза точно това: първите качества на майстора по бойни изкуства са осъзнатост (будност) и способност за предотвратяване на случаите, при които може да се случи битка. Всяка военна доктрина, на върха на своето развитие стига до идеята за паритета и сътрудничеството. Най-великият майстор по бойни изкуства е този, който винаги съумява да съхрани здравето и живота си, без да се бие! А Дуоника и Чаткалина създават точно това умение. Следователно, ако си истински майстор по бойни изкуства ще съумееш да избегнеш боя. Ако си майстор по Дуоника и Чаткалина дори няма да ти се налага да избягваш боя, защото постоянно ще бъдеш в състояние да пресътворяваш ситуацията, да я трансформираш от враждебна и опасна в такава за взаимна радост и полза! Следователно от воин ще се превърнеш в магьосник!
A: - Защото е един уникален културен продукт, който за разлика от аеробиката, каланетиката и другите гимнастики, които внесохме от чужбина, има своя дълбока философска концепция и разнообразните движения по двойки са с точно определена цел - да събуждат духа на сътрудничеството!
Чаткалина е чудесно изобретение за градивно трансформиране на психо-физиката на човека, което с чиста съвест можем да предложим на останалия свят. Така ние можем да направим още едно културно послание към останалите хора.
A: - Ние я играем, защото ни доставя удоволствие! Това е първото условие. А според мен удоволствието, радостта и насладата са по-силни еволюционни инструменти от болката и страданието! Чаткалина също като Дуоника може да се разглежда като своеобразен ритуал за събуждане духа на сътрудничеството. А когато този дух се събуди, чак тогава човек може да разбере, да преживее феномена на любовта! Чаткалина съчетава опиянението от танца, тръпката на бойните изкуства и необяснимия с думи полет на духа в необлитаемото небе на творчеството и сътрудничеството!
A: - За предимства може да се говори само от гледна точка на възможностите за популяризиране. Действително в това отношение Чаткалина взима всичко хубаво и ценно от Дуоника, но притежава и някои предимства:
· Не се нуждае от постелка или специално облекло.
· Може да се играе от деца и възрастни, мъж и жена, двама мъже или две жени, а също и от напълно непознати.
· Може да се играе на различни мелодии, на колаж от мелодии, на съставена само за определен танц мелодия, но може да се играе и без всякаква музика, тъй като тя създава ритмичен звук.
· Може да се играе бавно, но за разлика от Дуоника - бързо и темпераментно.
· Забелязал съм, че Дуоника предпочитат да играят вече установени партньорски двойки, докато могат да я играят и непознати.
· Във всички съществуващи изкуства и системи вече е трудно да се достигнат върховете или да се изпреварят най-добрите. А хората, които ще се захванат с Дуоника и Чаткалина ще са първи и най-добри, защото те ще определят стандарта, те ще прокарват пътя.
Известният Георгий Гурджиев е казвал, че човек има три центъра, които са несинхронизирани: умствен, сърдечен и телесен и това води до нещастен живот. Когато те застанат на една линия или в една посока, или хармонично се свържат, човекът осъзнава своята истинска същност и идентичност и започва да живее и действа като единно, интегрирано същество. Заниманията с Дуоника и Чаткалина поставят в една линия тези три центъра. Ето как: тялото се намира в ситуация на сътрудничество с друго тяло. Емоциите са изключително приятни, изпитва се удоволствие, така че сърцето ни се чувства добре по време на заниманията. Умът ни е приел логиката на сътрудничеството, защото тя му е вътрешно присъща! При такова масирано въздействие над трите центъра ефектът не може да е друг освен тотално синхронизиране! А такъв човек, където и да го пуснеш в този свят ще се чувства добре и ще върши полезни неща. Така че Чаткалина помага на човека и да намери себе си! А след това гарантирано се живее по-добре!
A: - Чаткалина е нещо като вълшебен танц,
· нещо като чудно видение от красиви движения,
· нещо като инструмент за изграждане на полезни качества,
· нещо като гимнастика по двойки,
· нещо като ритуал за събуждане духа на сътрудничеството,
· нещо като технология за създаването на разнообразни танци,
· нещо като система за по-добро живеене,
· нещо като по-малката и палава сестра на Дуоника,
· нещо като висшия пилотаж на Дуоника,
· нещо като писта за излитане към безкрайните творчески полета,
· нещо като място за среща между бойното изкуство и танца, пораждаща естетическа наслада и екстаз, а не болка!
· нещо като изправител, който поставя в правилен йерархичен ред бойните изкуства под изкуството на сътрудничеството.
· нещо като територията, върху която израстват едновременно красотата и сътрудничеството и техните плодове - разбирателството и любовта.
· нещо като магическа среща на двама души за взаимна радост и полза!