Защо Дуоника? Най-напред беше създадена гимнастиката по двойки, а след това описах и подредих теорията. Заглавието е подчинено на факта, че основният ритуал за събуждане духа на сътрудничеството се осъществява от двама души ­ тоест те са своеобразно дуо. Накрая поставих съвременно окончание и се появи Дуоника.
Спрях се на похвата за работа по двойки, тъй като ние, хората, винаги сме в състояние на въздействие или взаимовъздействие с нещо друго. Следователно уменията ни да си сътрудничим, неусетно и приятно постигнати при упражненията по двойки, могат да бъдат успешно приложени при всеки друг житейски случай.
Защо наричам системата "печеливша"?
Приемам за разумно и мъдро такова поведение на човек, който се възползва от всички възможности да избегне безсмислените мъки и нещастия и да сътвори щастлив живот. Следователно да се отдалечиш от страданието и хаоса в личния си живот и да се приближиш към радостта, насладата, познанието и удовлетворението е печелившо поведение. Да разшириш границите на собствения си комфорт и да постигнеш щастието като вътрешно състояние е печелившо поведение. Това не е постигането на еднократен успех. Дуоника е цялостен подход, който дава отлични резултати при всяко докосване с действителността.
Чрез прилагането на ПСЖ ние получаваме печалби в следните направления:
• Тяло и психика ­ справяме се със стреса и постигаме състоянието на спокойна радост от живота, здраве, оптимизъм и хармоничност ­ бързо и приятно напредваме в самопознанието си, освобождаваме ума си от наследени митове и заблуди и тръгваме леко по пътя на целесъобразното самоусъвършенстване.
• Отношенията с хората ­ по-пълноценни контакти, научаваме се да откриваме, развиваме или създаваме всевъзможни зони на сътрудничество, заздравяваме стари ценни приятелства и създаваме нови, още по-добри, засилваме потока на любовта и взаиморазбирането.
• Професия или любими занимания ­ постигаме целия възможен успех на избраното поприще.
• Прилагането на ПСЖ неизбежно води до по-добра лична организация, поемане на пълната отговорност за собствения живот, печалба на време, информация, житейски опит, добри и желани приятели, чудесни забавления, прекрасни шансове и много пари.
Защо "дух" на сътрудничество? Защото е невидим и неуловим, но се проявява в резултатите от деятелността. Когато забележите около себе си красота, радост, хармония, любов, знайте, че там тихо присъства духът на сътрудничеството. Следователно, ако ние събудим у себе си този дух, в нас ще се влеят силите на съзиданието и така ще успяваме във всичките си благородни начинания. Нашите мисли и действия ще стават все по-целесъобразни. Събуден дух на сътрудничество означава и умствена нагласа за приемане и разбиране, а не за отхвърляне. Означава още стремеж за откриване на начините как да бъде направено нещо, а не на причините, поради които не може да се направи. Означава порив за сливане, сработване, а не конфронтация и разделяне.
Когато човек се проникне от духа на сътрудничеството, той започва градивно да променя отношението си към света, хората и самия себе си. Мислите и действията му поемат в правилна посока и той започва да се отдалечава от разрушителните пориви и прояви. Психическата нагласа за сътрудничество води към творчество и съзидание, към скрепване, прогрес и разцвет. Духът на сътрудничеството събира различностите и ги кара да създадат нещо ново, красиво и по-добро. За да водите, например, здравословен начин на живот, се налага сътрудничество с природата. А какво друго са приятелството и любовта, ако не една чудесна демонстрация на сътрудничество? Дуоника е една мощна и цялостна система, която събужда творящия дух в нас и му дава път за изява.
Светът въздейства върху нас по всякакви начини. Ние не сме в състояние да предвидим повечето въздействия, а още по-малко да спрем или предотвратим някои от тях. Единственото, което можем да направим, е да реагираме, да отговорим на случващото се по някакъв начин, за предпочитане подходящ с оглед на нашите цели и оцеляване.
Светът, изправен срещу нас, е това, което е. Ние не сме в състояние да му наредим да се промени и да стане по-различен, по-удобен за нас. В този смисъл светът е константна величина, в момента на срещата ни с него, а ние би трябвало да сме променливата. "Би трябвало", защото често не разбираме това и неразумно се "втвърдяваме", което тъжно ни напомня приказката: "Ако яйцето падне върху камъка ­ жалко за яйцето! Ако камъкът падне върху яйцето ­ жалко за яйцето!" Следователно благодарение на знанията и нагласата за сътрудничество ние придобиваме способността гъвкаво и правилно да реагираме, за да оцеляваме и успяваме в един свят, който е такъв какъвто е, и хич не го е грижа за нашите отрицателни емоции и несъгласия. Светът продължава да ни въздейства с различни сили, а ние сме тези, които можем да откриваме закономерностите в тяхното действие, както и възможностите за балансирането или използването им.
Природата атакува с вятър, но човекът, проникнат от дух на сътрудничество, създава корабното платно и вятърната мелница и превръща вятъра, който доскоро му правеше само поразии, в партньор.
Морето вдига вълните си, без въобще да се интересува дали това ни харесва или не. Но човекът с градивна нагласа създава сърфа и превръща ужасните вълни в доставящо наслада природно явление.
Скалата се издига с непоколебимост и безучастие, но човекът, със събуден дух на сътрудничество, започва да пълзи по нея, използвайки всяка дупчица или издатинка, все по-често дори без каквито и да било помощни съоръжения.
Накъдето и да се обърнем, ще видим проявленията на съзидателната сила. Тя създава от хаоса ред и красота. Тя събира и задържа атомите в молекули и от молекулите създава каквото си поиска, та дори и човешки същества.
 

Тъй като основният закон в системата засяга сътрудничеството, а не борбата, а думата стратегия носи все пак дори и в преносното си значение намек за военни действия, побеждаване на противник и т. н., то реших, че ще бъде уместно да въведа ново съответстващо понятие.
Стратема означава изкуство и наука, съвкупност от възгледи и принципи за успешно живеене, способност за осъществяване на съзидателни действия, с цел повишаване качеството на живеене.
Напълно възможно е самото наше живеене да се превърне във вид изкуство, защото е налице един творчески акт. Ние сме в състояние да творим и пресъздаваме своя собствен живот. А творческият акт сам по себе си носи наслада и удовлетворение.
И така Дуоника ­ печелившата стратема за живеене добива следния подреден вид:
• Теория: концепция и осем основни закона
• Практика: гимнастика с партньор и/или прилагане на законите
• Събуждане и развиване духа на сътрудничеството
• Гарантирани успехи и печалби във:
­ самопознанието, самоусъвършенстването и духовното развитие
­ възстановяване и запазване на тялото
­ всяка желана професия, творчеството, изкарването на пари
­ отношенията с хората, любовта.
В резултат: богат и щастлив живот тук и сега!

Това е система от психологически и философски закони, отбрани и ориентирани към постигането на по-успешен, по-богат и по-щастлив живот, тук и сега. Съставена е от две основни части ­ теоретична и практическа. В теоретичната са разгледани основните източници на човешката драма, темите за предопределението, съдбата, кармата, смъртта, комплексът за малоценност, смисълът на живота, щетите от масовата култура ­ по-опасните заблуждения, догми и предразсъдъци, основната концепция и осем могъщи закона за печеливше живеене.
Практическата част съдържа интелектуални и физически упражнения, които се извършват с партньор.
Според основното разбиране на Дуоника, светът и всичко в него е образувано от играта на три същности ­ енергия, информация и съзидателност. За удобство използваме и четвърто понятие ­ материя. Човекът се явява материално средоточие на енергия, информация и съзидателност.
Характерното за съзидателната сила е, че прави от наличното възможното. Тя организира енергията, според определена информация в атоми, молекули, клетки и организми. Тя събира, оформя, създава, твори.
На ниво човек съзидателната сила се проявява като сътрудничество, творчество и любов. Следователно, когато си сътрудничим с някой, творим или обичаме, ние даваме най-цялостен израз на съзидателната сила в нашия живот. Светът е изтъкан от разнообразни неща. Някои от тях са различни от други до степен на противоположност, но това не означава противопоставяне. Светът представлява единство и сътрудничество на различности, а не борба на противоположности! Ние самите сме резултат от сътрудничеството на органите в нашия организъм, а те ­ на огромен брой клетки. Ако го нямаше това перфектно сътрудничество, ние просто не бихме съществували.
Дуоника се интересува само от това, което събира хората за взаимна радост и полза, а не от това, което ги разделя.
Всеки знае от опит, че в отношенията му с другите хора съществуват области, в които общуването протича гладко и оставя чувство на удовлетворение и радост и у двамата. Тези области аз наричам зони на сътрудничество (ЗС). В тях вие и вашият партньор се чувствате най-добре, най-приятно. Общуване от всякакъв вид, при което едновременно давате и получавате, изживявате положителни емоции, усещате се стимулирани или успокоени, прогресирате и сте в добро настроение и т. н. се получава само в зоните на сътрудничество. Те могат да се увеличават както по брой, така и да променят качеството си в един и същи контакт между двама души. Това е така, защото всичко е динамично и са възможни промени по всяко време. Целта е обаче да се съсредоточи вниманието само и единствено върху ЗС. В тях и само в тях се осъществява най-пълноценното общуване между хората, а също и между човека и света. Благодарение на правилния подход и умствена нагласа всеки ще открие онази зона на сътрудничество, която винаги е възможна дори и между "непримирими" противоположности. Само по този начин може да се постигнат равновесието и хармонията в този динамичен свят. Така се осъществява най-печелившата стратема за живеене и човекът, освен че ще оцелява с лекота, ще бъде щастлив и успял.
Все отнякъде трябва да започнем да променяме и подобряваме живота си. Дуоника е едно добро и красиво начало.

Не казвам защо е по-добра, а с какво се различава. Всеки ще прецени дали е добра за него. Това е важното!
Дуоника използва разбирането, интелекта, съзнанието и тялото. Може би ще работим и в Алфа ниво, но със сигурност ще работим и в Бета ниво, тъй като съзнателно ще търсим състоянието на пълно събуждане. Алфа нивото, както вече знаят повечето от вас, е онова ниво на трептене на мозъка, което е на границата между събуждането и заспиването. ПСЖ работи в посоката на пълното събуждане, но използваме и Алфа нивото, тъй като постигнатата будност се разпростира във всички посоки. В този смисъл ПСЖ се различава от метода "Силва" и от други методи, които работят в Алфа ниво, но ни най-малко не им се противопоставя. Самият аз съм горещ привърженик на метода "Силва" и редовно го използвам. На мен много ми помогна и аз го препоръчвам и на вас. Но сега говорим за нещо по-различно ­ за един път към максимално събуждане и поемане на лична отговорност. Затова често споменавам, че Дуоника е една техника за събуждане духа на сътрудничеството.
Тук също ще използваме релаксацията и медитацията. По време на тях ще си почиваме от мисленето и ще намаляваме импулсите към мозъка от напрегнатите преди това мускули. След медитацията мозъкът ще разполага с по-голяма част от капацитета си, за да мисли правилно и съзидателно. Така ние ще видим и осъзнаем широкия диапазон: от липсата на мисли, дълбокото отпускане, полусънното състояние и чак до пълното събуждане на ума, на интелекта и съзнанието. И нещо повече ­ ще се научите да пускате любовта в своя живот и да є се наслаждавате. Ако вие се програмирате успешно в Алфа ниво, ще промените вредните си навици, ще внесете в подсъзнанието си нови и полезни за вас информационни структури и ние ще използваме понякога този метод, но същият ефект можете да постигнете и ако ОСЪЗНАЕТЕ. Тоест ако добре разберете и след това осъзнаете истината или необходимата ви информация. Самият акт на разбирането и осъзнаването мигновено ще ви промени. Следователно имаме два начина за постигането на една и съща цел ­ метода "Силва" и Дуоника. С единия извършваме градивните промени във и със себе си през Алфа нивото, а при другия ­ през най-високото ниво на будност. Нищо не пречи да опитате и двата метода, както и самият аз съм правил. Все пак ви препоръчвам да започнете с Дуоника. След това ви гарантирам бързо и мощно навлизане и използване на метода "Силва".
И при двата метода съществува един и същи въпрос с малки разлики. При метода "Силва" най-често задаваният въпрос е: "Как да разбера, че съм достигнал Алфа нивото и че програмирането ми е успешно?"
При Дуоника въпросът е: "Как да разбера дали съм осъзнал истината, която ще ме трансформира и ще работи за мен?"
И на двата въпроса отговорите са сходни:
На първия въпрос отговорът е: медитирай редовно и все по-лесно ще достигаш Алфа нивото, а когато промените започнат да се случват в живота ти, ще разбереш, че програмирането е успешно. От теб се иска да ги очакваш. Дотогава просто медитирай.
Отговорът на втория въпрос е: стреми се да разбираш и осъзнаваш непрекъснато и когато забележиш градивните промени в себе си, в поведението и начина си на мислене и чувстване, то ти си достигнал нивото на будност и си излязъл от гравитационното привличане на магическата реалност, която те е управлявала досега.
Няколко примера. Ако пипнете гореща печка и се изгорите, веднага ще разберете, че не трябва да я пипате с гола ръка. Ако разберете и осъзнаете това, то в бъдеще никога повече няма да пипате гореща печка. Няма да е необходимо да се програмирате в Алфа ниво. Ако осъзнаете, че пушите по навик, ако просто осъзнаете, че ви управлява един стар досаден навик, вие леко и естествено ще изоставите цигарите. Вие сте се събудили и вече не сте във властта на този навик. Точно тогава можете да разберете и защо сте започнали да пушите. Може би така ирационално сте удовлетворявали някаква своя нужда. Вие ще осъзнаете тази нужда и ще намерите по-удачен начин да я удовлетворите.
Ако осъзнаете навика си да се ядосвате, вие леко и естествено ще престанете да го правите, без усилие или потискане. Когато разберете и осъзнаете, че можете да ползвате информация, когато си поискате, защото тя е в изобилие около нас, вие ще започнете да получавате желаната информация в момента, когато я поискате. Просто тя ще се появи в ума ви като звук, образ, мисъл или усещане или в най-лошия случай ще попаднете на книга или човек, които ще ви я доставят.
Когато осъзнаете своята уникалност, ценност, талантливост, потенциал, тогава естествено във вашия живот ще се появят всички потвърждения на тези факти. Когато осъзнаете, че сте вундеркинд или вундерменш, вие ще започнете да се проявявате като такъв!
Методът "Силва" има предимството, че е подходящ и за деца, но засега Дуоника може да се прилага от зрели хора, които са в състояние да поемат отговорността за себе си и за своето събуждане. Пробудилият се човек е извън властта на сънната, магическа реалност. Той вече не може да страда и да се плаши от призраците, защото владее умението да влиза и излиза от драмата, от легендата, от омагьосания свят.
Дуоника включва като методи наблюдението, разбирането, осъзнаването, преживяването, творенето. Това всъщност са етапите на едно и също нещо. Става дума за свободната воля. Докато ние не се събудим, не можем да говорим за свободна воля. Ние сме нещо като биороботи в сомнамбулно състояние и действаме като програмирани ­ ако ни разсмеят, се смеем, ако ни обидят, се натъжаваме, ядосваме и страдаме, ако ни направят нещо, ние реагираме по точно определен начин. Никаква свобода на избора, никаква свобода на волята. Имаме ли в съня си свободна воля? Не. Е, лошата вест е, че и в живота сме така. Но добрата вест е, че можем да се събудим. Пред вас е една такава система. Тя се появява във вашия кошмар с поканата да ви изведе от него. Искате ли да се събудите? Или може би сте уморени и ви се спи още малко? Искате ли да видите истинската реалност, където вие сте богове или предпочитате магическия свят на ирационалните събития, драми, стълкновения, борби, ужаси и т. н. Искате ли? Имате ли поне малко свободна воля да го поискате и направите?
Дуоника се усвоява чрез разговори, логика, използване на интелекта, чувствата, разбирането, осъзнаването, преживяването, сътрудничеството.

Дуоника е системата, която може да ви помогне да постигнете една от следните две единствено важни способности за този живот:
1. Да извличате най-доброто за вас от ситуацията ­ такава, каквато е в момента на срещата ви с нея ­ и да правите най-доброто от наличното с оглед на вашите цели.
2. Да намирате или създавате ситуациите, които ви вършат най-добра работа, или да си поръчвате такава реалност, в която бихте се чувствали най-добре.
Майсторите от първия тип са даоистите и тантристите.
Майсторите от втория тип са магьосниците.
Първото умение ти помага да "плуваш" в реалността ­ такава, каквато е ­ и да се наслаждаваш на уменията си.
Второто умение ти помага да си поръчваш езерото, в което би искал да плуваш с удоволствие.
В края на краищата двете умения водят до едно и също нещо ­ качествено, удовлетворително и насладително живеене тук и сега.
Някои автори наричат това "влизане в потока".
Ако притежавате една от тези две способности, какво може да ви смути? Ще има ли някакво значение какво се случва? Каквото и да ви поднесе динамичният и променлив живот, вие ще сте в състояние да направите най-доброто и всичко ще е добре дошло за вас, защото вие сте алхимикът, който ще претвори реалността. Ако владеете втората способност, пак няма значение какво ви поднася светът, защото вие веднага ще си поръчате това, което ви харесва, и то ще пристигне директно от вселенския рум-сървис.
Е, Дуоника е системата, която ви показва пътя към тези две способности ­ единствените две способности, които ви трябват, за да се чувствате добре в този свят.

1. Глобалният Причинно-Следствен Закон (ГПСЗ) или Законът на Великото Предопределение
Той гласи, че всичко, което се случва, е причинно-следствено обвързано и предопределено ­ въртенето на планетите около звездите, земетресенията, придвижванията на големи и малки човекомаси по земната повърхност, раждания и смърти, траекториите на падащите есенни листа и формите на цигарения дим от случайно взета запалена цигара. Всесъществуващото непрекъснато се променя и преобразува. Атоми, молекули, плазма, лъчи, трептения, светлина, елементарни частици, информации, енергии, материи и съзидателна сила постоянно си взаимодействат по определени начини, които се изучават от различните науки и пораждат нови форми и събития. Всяко нещо се случва такова, каквото е, защото има всички предпоставки да се случи именно то. Съзидателната сила твори от наличното възможното и продължава нататък. Нишката на случващите се неща се простира назад и напред във времето и пространството на безкрайната и вечна Вселена. Но наред с всичко друго в играта участва и човекът с неговите мечти, интелект, желания, воля, действия. Видно е, че в сбора от фактори, образуващи настоящето и бъдещето, участват такива, които са извън нашата власт, и такива, които изцяло са под наш контрол. Следователно, ако започнем да действаме в зоната си на влияние, в "собствения си двор", като променяме начина си на мислене, изхвърляме стари и погрешни информационни схеми и навици, ние ще засилваме своето участие като фактор, предопределящ бъдещите събития. Ако непрекъснато твърдим и вярваме, че някой друг предопределя съдбата ни, ние се поставяме в зависимост от сили и фактори извън нас. Тогава не ни остава нищо друго, освен да се страхуваме и да правим нелепи опити за "омилостивяването" на тези сили. Да твърдим, че всичко е пълен хаос, също не ни върши работа, защото се оставяме на течението на слепите сили и пак чакаме със свити сърца каквото има да се случва. Следователно единственото разумно заключение е, че ние можем да направим нещо, което по силата на ГПСЗ ще доведе до желани от нас следствия.
Ето какво печелим от осъзнаването на този закон:
• По-добро разбиране на миналото. Това, което е станало, е било единствено възможното да се случи, поради наличието на своите предпоставки. Светът се е развивал по своите си закони и чрез взаимодействието на безброй неща, днес се е случило точно това.
• Власт над бъдещето. Ако искаме да се случи нещо точно определено, трябва да заложим онези предпоставки, които ще доведат до него.
• Разбиране на настоящето. На този етап ние сме това, което сме, и в нашето минало се намират всички предпоставки това да е така. Ние носим в себе си някакво наследство от информационни схеми, което е предопределяло нашите реакции до днес.
• Можем да накараме този закон да работи изцяло за нас, като използваме своите ум, въображение и способност да боравим с информацията и така да превърнем познанието си в решаващ фактор, който да предопредели изцяло такова бъдеще, каквото най-много би ни харесало.

2. Законът на Копринената Нишка (ЗКН)
Ако проследим дадено грандиозно събитие в обратен ред, като например построяването на Айфеловата кула или един концерт на Жан-Мишел Жар, ще стигнем до онази начална точка, от която е започнало всичко. Започнало е в ума, като една идея. После са се появили още и още идеи, представи и картини. След това е дошъл въпросът: "Как точно мога да направя всичко това?" и въображаемо е бил проследен целия път. Посоката се е изяснила и човекът е направил първата крачка. И така всеки ден, докато е достигнал набелязаната цел.
Ние сме в състояние да раздробим мислено всяка гигантска сграда на някоя наша мечта до онези малки тухлички, които сме в състояние да преместим и подредим сами още днес. Ако се окаже, че и това е трудно, можем да раздробим нещата на още по-малки части, толкова малки, колкото са по силите ни в този момент. След това всеки ден, с търпение и постоянство ще извършваме още по едно малко действие и после още едно, докато се получи това, което искаме. Така започва "дърпането" на Копринената Нишка.
В превод ЗКН означава: Закон на Търпеливата Последователност от Правилни Действия. Всички тези четири компоненти ­ търпение, последователност, правилност и активност, са органично свързани и трябва да ги има през цялото време на нашето движение към целта.
В нашите умове е началото на онази Копринена Нишка, която може да ни помогне да "изтеглим" при нас здравето, радостта, щастието, богатството!

3. Законът на Разбирането (ЗР)
Проявяването на разбиране е една от основните техники, които ни помагат да успяваме. Чрез нея ние постигаме яснота по отношение на всичко, което се случва около и в нас. Всичко си има своята причина и логика и може да бъде обяснено и разбрано. Да проявим разбиране означава, спокойно, без емоционални квалификации и осъждане да издирим и проследим причините, довели до дадено събитие или поведение на човек.
Светът е това, което е, и има всички предпоставки да е точно такъв, защото ако можеше да бъде друг, би бил. Всичко става по единствено възможния за това начин и самото му осъществяване е най-доброто доказателство за това. Хората са част от този свят и също са това, което са, и не биха могли да бъдат нещо друго в момента на срещата ни с тях, колкото и да ни се иска. Законът на Разбирането ни помага да узнаем защо даден човек постъпва точно по този начин. Когато се научим да откриваме какво се крие зад неговото поведение, много по-лесно бихме намерили най-подходящите за случая действия и думи към този човек.
Разбирането е един активен, интелигентен начин да съхраним себе си и да решим проблема максимално добре. Той ни помага да запазим самообладание, да преценим трезво и разумно ситуацията (човека срещу нас) и да постъпим по най-печелившия начин.
Разбирането е по-близо до разсъдъчната способност на човека и лесно може да се овладее. Затова преди да обикнем ближния си, нека се опитаме поне да го разберем. А още по-добре е да започнем с разбиране и приемане на самите себе си.
Какво печелим от ЗР:
• Съхраняваме енергията си, здравето си, душевното си равновесие.
• Опознаваме все по-добре механизмите, по които стават нещата и които определят поведението на хората.
• Преживяваме удоволствие в процеса на разбирането, познато на всеки, който някога е задоволявал жаждата си за знания.
• Развиваме своето въображение, фантазия и творческо мислене.
• Започваме да приемаме поведението и думите на хората като сигнали, изразяващи душевното им състояние, а не като лошо отношение към нас.
• Разширяваме съзнанието си и от биороботи се превръщаме във все по-съзнателно действащи човеци.
• В състояние сме бързо да откриваме зоните на сътрудничество с човека срещу нас или със света в дадения момент.
• Превръщаме се в проницателни и мъдри хора и в психотерапевти за нашите близки и приятели.
• Отваряме пътя на обичта.

4. Законът на Информационната Достатъчност (ЗИД)
Информацията е една от четирите вселенски същности и именно тя за нас е ключът към материята, енергията и съзидателната сила. Ние, хората, засега сме единствените същества, които са в състояние да боравят умело с информацията. Главната особеност на нашето мислене се състои в това, че когато знанието достигне определено ниво в съзнанието ни, то се превръща в допълнителен, а често и в решаващ фактор, благодарение на който можем да намалим до нула вредното влияние на дадено събитие върху нас или да го обърнем в наша полза.
ЗИД гласи, че всяка достатъчна информация по даден проблем може да бъде използвана от мислещия човек за решаването на този проблем или като допълнителен фактор за създаване на бъдещи събития в посоката на неговите цели и желания.
С помощта на ЗИД ние можем да надскочим ограниченията, съществували за нас, тогава, когато сме били в състояние на невежество.
Барбара де Анджелис в книгата си "Ти ли си най-подходящият за мен" категорично заявява, че когато човек е съзнателен по отношение на митовете за любовта или за своите психически травми, получени в детството си, той е в състояние да се справи с техните последствия в сегашните си отношения с хората и да подобри многократно качеството на връзките си. Това става, благодарение на ЗИД. Този закон може да превърне всеки човек от безотговорна и инстинктивно действаща марионетка в отговорен творец на своето бъдеще, засилвайки действието на допълнителния фактор ­ неговият знаещ ум. Или казано с други думи "Глупакът престава да бъде глупак, щом осъзнае, че е такъв".
В момента, в който осъзнаем силите и възможностите, които имаме, те многократно се увеличават. Това отново е действие на ЗИД. Той ни помага да надскочим всички ограничения, които така или иначе са ни поставени от генетичното наследство, семейната среда, социалното обкръжение, невежеството и предразсъдъците.
Като следствие на ЗИД се явява нашата способност да извличаме принципи и закономерности от проявленията на заобикалящия ни свят дотогава, докато постигнем онази информационна достатъчност, отвъд която вече сме в състояние да променяме нещата, както ни харесва.

5. Законът на Положителното Мислене (ЗПМ)
Почти всеки от нас е имал случай в живота си, когато хубави събития са надхвърляли неговите очаквания. Нека се запитаме защо нашите предварителни представи са били толкова скромни. Защо не сме посмели да очакваме по-хубавото, та самият живот ни е изненадал приятно? В този случай животът е бил милостив и щедър, но въпросът е защо ние самите не сме били щедри към себе си. Защо доста често, съвсем немилостиво си представяме страхотии, които очакваме да ни се случат в бъдеще? Или в най-добрия случай не посмяваме да предположим колко хубави неща ни чакат.
Тук пак откриваме присъствието на комплекса за малоценност. Трудно е за човек, който не вярва в себе си, който систематично е надъхван с убежденията, че е непълноценен и незаслужаващ щастие, любов и пари, да проявява положително мислене! Основата, дълбокото убеждение в него е противоположно на посоката на положителното мислене и очакване. Вярвайки, че е един неудачник, нещастник и обикновен човечец, той ще очаква събития, потвърждаващи точно тази негова представа. Следователно най-напред трябва да осъзнаем своя подмолно действащ комплекс за малоценност, след това трябва да разберем, че това е едно изкуствено образувание в нашите умове и да започнем да разсъждаваме по следния начин: "Искам животът ми да е хубав и богат, защото ми се полага по право, тъй като аз съм ценен сам по себе си, роден съм мислещ и действащ човек, който създава красиви мечти и върши творчески дейности. Ще направя всичко, което смятам за необходимо, за да осъществя мечтата си, като съм сигурен, че това ще стане по най-добрия начин!"
И така, първата задача е да разберем пределно ясно, че ние сме ценни същества, уникални, единствени и заслужаващи благоденствие, благополучие и благосъстояние! ЗПМ ще ни помогне да видим осъществено това, което искаме да се случи с нас и в нашия живот, и да знаем, че именно то ще стане. Това е единственият път за осъществяването на всяко нещо.
Очаквайте само приятни и интересни неща от контактите си с хората и от своя живот като цяло!
Представете си, че сте се изчистили от всякакви страхове и притеснения. Тоест изгонили сте всички "троянски коне" от душата си. Превърнали сте се в едно златисто кълбо, което разпраща непреодолимото си лъчезарие във всички посоки. Всеки, който се доближи до вас, автоматично ще получава липсващата му любов и ще става уравновесен и хармоничен като вас.
Способността да засияете във всички посоки е изцяло ваша и не зависи от никой друг! Така че ако искате да направите нещо хубаво за този свят, променете най-напред себе си. Положителното мислене е стъпка към това, а овладяването му е възможно чрез ежедневна работа в "собствения двор".

6. Законът на Двойната Печалба (ЗДП)
Когато съществува разминаване между "искам" и "трябва", ние сме склонни да проявяваме воля, за да преодолеем нежеланието си в момента и да извършим това, което трябва. Ако изповядваме разбирането, че животът е борба, ще постъпим точно по този начин. Но има и друг ­ по-приятен и щадящ. Ако успеем да се самостимулираме да извършим нещо, то тогава посоките на "искам" и "трябва" съвпадат и необходимостта да прилагаме воля отпада. Отпада и прекомерното усилие. Нещата стават леко и приятно. А самостимулацията е интелектуален процес и зависи единствено от нас. ЗДП ни помага да направим една силна практична стъпка към овладяването на самостимулацията. Когато разберем, че можем да реализираме най-малко двойна печалба от всичко, с което се занимаваме, ние автоматично ставаме по-добре мотивирани и няма да ни се налага да използваме воля или неимоверни усилия, за да се принудим да го направим. Много по-ангажирано ще усвояваме нови знания или решения на проблеми, когато сме убедени, че тази дейност ще ни носи най-малко двойна печалба.
Всъщност печалбите са три:
1. Чрез даденото занимание удовлетворяваме някоя своя потребност.
2. Новото знание или умение, което получаваме, се превръща в "разменна единица", срещу която в бъдеще ще получим услуга, пари, симпатия или друга информация при общуването си с някого.
3. Осъзнаването на този закон подобрява самостимулацията ни и така многократно се облекчават и стават по-приятни учебният и творческият процеси.
Ако сега приложим този закон към всичко, което знаем и можем в момента, а също и към онова, което тепърва ще изучаваме, мигновено ще усетим цялата му красота и вълшебна мощ.
Дали ученето на чужд език, физическата тренировка или каквато и да била форма на усъвършенстване и здравословен начин на живот ще бъдат наказание или удоволствие, зависи единствено от нас самите, от способността ни да се самостимулираме.

7. Законът на Дискомфорта (ЗД)
Случва се да губим или да ни отнемат неща, които много ни трябват, да ни удрят или да се самонараняваме, да страдаме, да сме неудовлетворени, уплашени, разгневени. За краткост наричам всичко това "изпадане в дискомфорт" и то е резултат от нашите непрекъснати взаимодействия със заобикалящия ни свят. А той, светът, няма уши, с които да чуе нашите оплаквания, нито сърце, което да се трогне, а е управляван от своите причинно-следствени верижки, които го карат сега, в момента на срещата си с нас, да бъде точно това, което е.
Ние, хората, притежаваме високоразвит и с уникални възможности мозък и интелект и именно това ни помага да станем променливата величина. Като разумни същества трябва да оценим ситуацията и да реагираме подходящо, така че взаимодействието ни със света да има за резултат удовлетворение и комфорт, а не мъка и страдание.
Ние може да изпаднем в дискомфорт по различни причини, но ако сме мъдри, ще извлечем ценната информация ­ за нас самите или за особеностите на заобикалящия ни свят.
Съществуват пет основни причини за изпадане в дискомфорт:
1. Комплекс за малоценност ­ надценяваме проблема или човека, с който си имаме работа, подценяваме себе си, заблуждаваме се, че сили извън нас ни пречат и организирано ни потискат.
2. Високомерие ­ подценяваме проблема или човека, надценяваме себе си, действаме от позиция на силата, проявяваме нетърпение и т. н.
3. Алчност ­ стремим се към повече от това, което ни е достатъчно.
4. Невежество ­ носим някои заблуди и предразсъдъци в ума си, които ни пречат да видим спасителната информация или ни липсва знание как да използваме наличната информация.
5. Неадекватни желания ­ обвързали сме действията и начина си на живот с нездравословни или неподходящи за нас желания, вероятно под нечие чуждо влияние.
Законът на Дискомфорта ни учи, че ние можем да променим света и да го направим по-добро място за живеене, единствено като започнем от самите нас, от почистването на "собствения ни двор". Искаме ли да намалим броя на нещастните, болните и бедните хора, нека най-напред ние станем щастливи, здрави и богати. След това можем да помогнем и на други да постигнат същото. Следователно, когато сме в дискомфорт, работим навътре с откривателски дух, без чувство за вина, с желание да разберем причините в нас и да почистим душата си. А когато сме в комфорт, действаме навън с дух на сътрудничество, творческо дръзновение и любов.

8. Законът на Съзидателното Мислене и Действие (ЗСМД)

Това е основния закон на стратемата.
Човекът има много желания, мечти и цели за осъществяване, а в същото време трябва и да оцелява, защото не е всесилен ­ понякога настива, изкълчва глезен, получава язва и даже умира и най-важното ­ изпитва болка и страда. Но човекът е жилаво същество! Наистина той е чувствителен, но и точно заради това притежаващ интелект, тоест способност да борави с информацията и да прониква в същността на предметите и явленията и оттук да се превръща във фактор, променящ действителността.
В основата на ПСЖ стои разбирането, че този свят се твори от една съзидателна сила, която при човека се проявява като сътрудничество, творчество и любов. Дуоника е стъпила здраво върху истината, че най-успешният път за човека минава през сътрудничеството, а не през борбата и противопоставянето. Най-добрите резултати могат да се получат само от сътрудничеството със самите себе си, с хората, с природата, с Вселената.
ЗСМД включва търсенето, намирането, създаването и оставането в зоните на сътрудничество с всичко, което ни заобикаля. Конкретно при отношенията ни с хората ЗСМД ориентира поведението ни към тотално равнопоставено сътрудничество.
При взаимодействията помежду си хората попадат в една от следните групи отношения:
1. Манипулация, експлоатация, властване, поддържане на йерархия
2. Себеподценяване и себепоставяне в положение на жертва
3. Равнопоставено сътрудничество.
Най-често хората залитат към първите две области и губят или си създават драма. Ключът за попадане трайно и завинаги в зоната на равнопоставено сътрудничество е обичта към себе си, осъзнаване на собствената уникалност и достойнство сами по себе си, а не в сравнение с когото и да било. Критерият, че това се е получило, е появяващата се способност да забелязваме все по-ясно уникалността на другите, без това да ни изнервя или плаши. Само така може да се постави основата на един печеливш живот. Тя се изгражда чрез:
1. Разбиране
2. Освобождаване от заблудите
3. Прошка
4. Любов.
Така ние леко и естествено достигаме състоянието на равнопоставено сътрудничество. Ако тази основа се пропука, пластовете се разместват и ние изпадаме или в състояние на жертви, или на манипулатори.
Високомерието ни тласка към манипулиране, а комплексът за малоценност ­ към превръщането ни в жертви.
Ние, хората, се различаваме помежду си по информацията, която носим в умовете си. Различаваме се и по материята, от която сме направени. При някои меланинът е повече, при други калцият и т. н. Всеки от нас произвежда и поддържа различни енергийни потоци и флуктуации, различни по цветови нюанси и големини аури. Единственото, което ни свързва помежду ни и със света, който ни заобикаля, е Съзидателната сила. Така че всички ние, ако не братя, то поне сме братовчеди по съзидателна сила. Това е извечната ни родствена връзка!
Когато разберем и осъзнаем този факт, от сътворени можем да станем творци на собствения си живот и съдба. Докато не сме го разбрали и осъзнали, ще бъдем и разрушители. ЗСМД дава възможност за първия избор.

Сега ние живеем в една измислена приказка, в една драматична реалност, в една омагьосваща легенда! Какво е характерно за нея? Събитията и отношенията между хората са парадоксални, противоречиви и странни. Съществуват цели купища нелогични и дори нелепи неща и явления, но ние ги приемаме спокойно, защото те добре стоят в контекста на легендата. Ето това представлява сега нашият живот ­ един лош сън, сън на разума! Събуждането е възможно за всеки поотделно и то става чрез осъзнаване на положението, в което се намира той. С помощта на печелившата стратема за живеене най-напред осъзнаваме заблудите, на които робуваме и които поддържат легендата. Трябва да се има предвид, че ние така сме свикнали с нея, тя така здраво се е врастнала в мозъците ни, че е възможно процесът на проглеждането да бъде и леко болезнен, точно както болят очите при излизане на светло, след дълго стоене в пещера.

Какво има в нашата легенда?
В нея щастието е нещо, което някой носи, животът е справедлив, а съдбата е продукт на орисници или планети. Има Добро и Зло, има вечна борба и драма, има Пепеляшки, избраници на съдбата и т. н. Легендата ни е пълна с небивалици. От най-ранна възраст научаваме, че Дядо Коледа носи подаръци на послушните, че щастието идва отнякъде в живота ни. Представата за бързите печалби, за магическите пръчици, също е елемент на легендата. Представата, че нещата могат да станат много бързо, ни кара да отлагаме да поработим върху себе си. Липсва ни търпение, както и знанието, че усилен труд и търпение са две различни неща.
Предполагам, помните някой сън, в който всичко е било абсурдно, но по време на сънуването никак не сте се учудвали. Там, в реалността на съня, ние не си спомняме, че съществува и друга реалност, в която ще се озовем веднага, щом сънят свърши. Сега, когато сме будни и си спомняме за нашия сън, ние се намираме в една по-голяма реалност, но това не означава, че сме в последната по големина реалност. Сега ние не помним, че отвъд съществува друга, още по-обхватна реалност и точно както в съня приемаме парадоксите, нелепиците и глупостите, които ни се случват като нещо разбиращо се от само себе си. Това е така, защото продължаваме да сънуваме. Необходимо е още едно събуждане.
Преди време си мислех, че нещастните хора не са много умни. Но се оказа, че не е точно така. Може ли да се твърди, че един робот е глупав или умен? Роботът изпълнява само това, което е вкарано като програма в него. Е, ние засега сме биороботи! И това ще бъде така, докато не осъзнаем заблудите или погрешните информационни схеми, проникнали в нашите мозъци и ще живеем в легенда, фалшиво копие на действителността.
Дълго време сме били пътници ­ в корема на майка си, в детската количка, а и след това, когато нашите родители са продължавали да определят какво да правим или да не правим, какво да учим и т. н. Докато сме растели, в мозъците ни са потъвали всякакви врели-некипели твърдения и ние най-безкритично сме ги поемали, защото не сме разполагали с критерии за сравнение.

Ето някои заблуди, изграждащи легендата:
"Светът представлява единство и борба на противоположности"
"Различните неща се противопоставят едно на друго"
"Всичко се постига само с труд и воля"
"Твърде хубаво е, за да бъде вярно"
"В спора се ражда истината"
"Гневът и страхът са полезни и необходими"
"Авторитет вместо истина"
"Нещата са или добри, или лоши"
"Човекът се ражда лош"
"Неправилно означава грешно"
"Битието определя съзнанието"
"Хората са нещастни, защото са бедни и болни"
"Ние сме това, което притежаваме или правим"
"Колкото повече знаеш, толкова по-тъжен ставаш"
"Самотата е лошо нещо"
"Родени сме, за да страдаме"
"Образованост означава интелигентност"
"Вундеркиндите са редки изключения"
"Количеството е по-важно от качеството"
"Духовното се противопоставя на материалното"
"Голото човешко тяло е срамно"
"Егоизмът е лошо нещо"
"Щастието се заслужава"
"Парите, печалбата и успехът пречат на духовното израстване"
"Желанията пречат на духовното развитие"
"Истинският път е само за избрани, за светци или аскети"
"Идеалният партньор трябва да знае и да се грижи за всички наши потребности и желания в живота"
"Когато сексът между двама души е прекрасен като магия, значи между тях със сигурност съществува любов"
"Работата не е удоволствие"
"Има само един най-добър начин"
"Повече дисциплина означава по-малко свобода"
"Работим най-добре, когато сме под натиск".
И още много заблуди, догми и предразсъдъци управляват умовете ни.
Постепенно, с години, от такива и подобни информационни схеми се е оформяла драматичната реалност, легендата, в която живеем днес. Когато се раждаме и растем, ние минаваме през следните три фази на развитие:
1. Зависимост, 2. Независимост, 3. Интерзависимост.
Доста хора се застопоряват в някоя от първите две фази и тяхното пътуване спира. Но ние сме пътешественици, а не пътници! Когато друг избира вместо нас, сме пътници, когато ние избираме, сме пътешественици. Пътешественици в многореалността!
Третата фаза ­ на интерзависимост, се постига чрез осъзнаване и целенасочена трансформация. Тогава се постига най-голямата възможна свобода. Тогава човекът е способен да излезе от реалността ­ драма и да влезе в реалността ­ щастлив живот. И така вие вече можете да изберете ­ пътници или пътешественици. Пътеводителят е на ваше разположение ­ ПСЖ.

Някой има здравословен проблем. Той добре разбира, че ако нищо не прави, а в същото време околните научат за проблема му, това би го изобличило като глупав мъченик. Какво следва да направи? Ами много просто ­ следва да предприеме някакви действия, уж за своето излекуване и да си организира една колекция със заглавие "И това не ми помогна!" След като понапълни колекцията с няколко десетки имена на лекари, знахари и лечебни системи, които не са му помогнали, той вече може да се отпусне и необезпокояван от никого да практикува заниманието си на мъченик. Сега всеки, който се опита да го посъветва как да си реши проблема, ще бъде париран, оборен и разбит от "десетките неуспешни лечения" в колекцията. С други думи алибито вече е готово. Защо казвам алиби, а не оправдание? Думата алиби се използва в съдебната практика и е в пряка връзка с думата престъпление. Хората си създават алиби, когато искат да скрият умисъла или участието си в някое престъпление. В случая престъплението е убийство на собственото тяло по особено жесток и мъчителен начин. Всеки, който води нездравословен начин на живот, който уврежда тялото си чрез цигари, алкохол, наркотици, прекомерна работа, недоспиване, травми, неподходяща храна, всъщност извършва престъпление към собственото си тяло и живот. Тези, които се досещат за това, за да прикрият собственото си съучастие, си създават "желязно алиби" именно чрез колекцията "И това не ми помогна". Други изграждат цялостна "философска концепция" със следните по-важни твърдения "Битието определя съзнанието", "Икономиката на страната е скапана", "Лоши хора ми пречат и ме омагьосват", "Имам да изкупувам лоша карма", "Мъката облагородява" и други подобни черпачета с вода от девет дерета за воденичката, която монотонно и лъжливо повтаря: "Аз нищо не мога да направя! Причините са извън мен!"
Вече сигурно си задавате въпроса защо, след като човек може да живее добре и да бъде здрав, щастлив и успяващ, не го прави? Толкова ли е глупав? Не, тук не става дума точно за ум, а за невежество и комплекс за малоценност. Поради това човек не приема себе си с любов и уважение. Заради това не разбира какви фантастични сили и творчески възможности притежава.

Комплексът за малоценност се създава и подхранва от четири основни посоки:
1. Споменът, натрупван с векове в родовата памет за крехкост и уязвимост. Дълго време човекът е бил силно зависим от заобикалящата го среда, която го е плашела, изненадвала неприятно и унищожавала, него или неговите творения.
2. Силният и пресен спомен за безпомощността в нашето детство. Когато сме били бебета и малки деца, други хора са ни повивали, хранили, къпали, преобличали, нареждали какво да пипаме и какво не и т. н.
3. Некомпетентни родители и учители, които са утвърждавали чрез чувството ни за вина представата, че сме едни непълноценни, грешни и лоши същества.
4. Фактът на смъртта, случващ се с хората около нас и неговото погрешно интерпретиране непрекъснато ни внушава, че сме крехки и временни същества.
И така ние получаваме в наследство един мощен комплекс за малоценност. Всички наши по-нататъшни действия са насочени към бягство или борба с този тягостен комплекс, но най-често в неправилна посока ­ към високомерието, алчността, страха и неверието, че хубавите неща и изобилието по право ни принадлежат. Този комплекс стои в основата на разрушителните ни прояви, той поражда омразата, противопоставянето, съперничеството, нетърпението и припряността, нетолерантността, жаждата за власт и е причина човекът да създаде йерархия. Комплексът за малоценност е подбудителят винаги да намираме някого, от когото да се възхищаваме, пред когото да се прекланяме, когото да боготворим, но и някого, когото да презираме и поставяме под нас в йерархията. Този комплекс може от всичко да направи трагедия. Каквато и система за щастлив и успешен живот да научим, ние само подготвяме бъдещото си нещастие, ако преди това не сме отстранили комплекса за малоценност.
Основанията да възприемаме с обич и уважение самите себе си са следните:
• Фактът, че сме уникални, единствени създания с това себеусещане, в този момент, на тази земя, в тази Вселена. Всеки от нас има своя път, съдба и неповторимост и няма абсолютно никаква необходимост да се сравняваме с когото и да било!
• Фактът, че вече съществуваме, че сме се родили, именно ние! Това е било най-доброто, което е могло да се случи и именно за това се е случило.
• Фактът, че една съзидателна сила, която твори този свят, се е изразила чрез нас!
Когато определяме своята ценност чрез сравнение с другите, ние ставаме високомерни. Когато сме такива, сме склонни да презираме, да съдим, да манипулираме, да обвиняваме. Когато залитаме към комплекса за малоценност, започваме да виним себе си, позволяваме да ни насилват, манипулират и експлоатират. Така се наместваме в една фалшива и жестока йерархия, в която тези отгоре тъпчат нас, а ние тъпчем тези отдолу. Когато не залитаме към комплекса или към високомерието, ние сме в равновесие и проявяваме разбиране за своята ценност и уникалност сами по себе си, без сравняване с никой друг. Тогава възприемаме всички хора като различни, но равнопоставени на нас. Когато нещата са равнопоставени, те се простират хоризонтално. Тогава ние се движим леко, спокойно и с удоволствие. Когато сме в йерархията, ние се катерим вертикално с нокти и зъби и изпълнени със страх и напрежение да не се свлечем надолу. Когато осъзнаем своята уникалност и достигнем едно нормално ниво на себевъзприемане, започваме да разглеждаме хората с любопитство и интерес. Търсим и откриваме тяхната уникалност, таланти и силни страни, за да ги съчетаем с нашите и така да сътворим нещо трето, по-красиво, действайки заедно, равнопоставено, ръка за ръка.

­ Придържам се към един разумен и логичен подход ­ старая се да стоя съвсем близо до фактите, да ги анализирам със свободно от заблуди съзнание и да се отдалечавам от тях само чрез логически следствия и заключения. Съществуват точни и ясни природни закони и тяхното опознаване води до радост и успех. Несъобразяването с тях води до болка и страдание.
­ Смятам, че:
• истинско и правилно е всичко онова, което създава, поддържа и съхранява живота ни
• добро е онова, което ни прави здрави и мъдри
• добро е онова, което разгръща талантите ни
• добро е спокойствието и радостта
• добро е творчеството, съзидателността и любовта
• постъпваме правилно, когато се вглеждаме в себе си с разбиране, прошка и обич, когато поддържаме и възхваляваме живота, когато търсим начините да сме компетентни в своята работа, да сме по-успяващи, да обогатяваме знанията си, да сме щастливи, да реализираме мечтите си, да си сътрудничим с другите хора.
Постъпваме правилно, когато се захванем най-напред да почистим своя собствен двор.
Следователно всички онези действия или бездействия, които поддържат живота, здравето, хармонията, красотата, радостта, удоволствието, насладата, любовта, щастието, които водят до познание, усъвършенстване, спокойствие и просветление, са правилните действия или бездействия.
Използвам за критерий и самата действителност. Ако това, което твърдя, може да се приложи на практика, ако нещата стават така, както съм ги замислил, ако законът, който съм открил, съществува и неговото спазване води до успехи и желани резултати, значи постъпвам правилно.
Ако този подход ми помага да разбирам това, което става, да запазвам доброто си настроение, да възприемам нещата от живота все по-широкообхватно, да изпитвам удовлетворение, удоволствие, любов и щастие, значи това е истински и правилен подход.
Ако човек е уловил истински закони и е съумял да ги използва, то резултатът би бил решаване на неговите проблеми. Вгледах се в живота и открих, че навсякъде, където се подхожда с дух на сътрудничество, резултатите са неизменно по-добри. Анализирах някои доказани силни системи като айкидо, тай чи чуан, аюрведа, прочетох книги за успешно водене на преговори, вникнах в приложението на тези закони при поддържането на здравето и навсякъде пред мен се изпречваше тази творяща, съзидателна сила. Чудех се къде са ми били очите, за да я забележа по-рано. И един ден разбрах, че не в очите е причината, а в ума. Дълго време той е бил блокиран и погрешно насочван от твърдението, че светът представлява борба на противоположности. Това се е внедрявало в нашите глави чрез средствата на масовата култура в период от живота ни, когато нито сме имали критично мислене, нито база за сравнение и критерии за истинност. Заблуди от този род потъват в мозъците ни и после през така създалата се деформирана нагласа ние наблюдаваме действителността. Никак не е случайно, че хората днес са болни, разделени, несигурни, уплашени, мразещи, алчни, биещи се помежду си, объркани, живеещи като в полусън, малтретиращи телата и душите си, самоубиващи се, слепи за красотата, ревниви, неспособни (с малки изключения) да изживеят творческа радост, любов и щастие.
И така, аз се опирам на няколко очевидни истини, освободени от предразсъдъци и фалшиви догми, подреждам ги в една стройна и приятна система и ги прилагам на практика в своя живот. Ефект има и аз наричам това Печеливша Стратема за Живеене.
Всеки може много лесно да провери силата и истинността на ПСЖ. Достатъчно е само да си представи, че я е овладял и да си зададе следните два въпроса:
­ Ако светът се напълни с хора като мен, по-добро или по-лошо място за живеене би станал? и
­ Ако всички хора започнат да прилагат и използват принципите на ПСЖ, по-добри или по-лоши биха станали техните отношения с другите и техния цялостен живот?
Сега си отговорете на тези два въпроса и ще разберете веднага дали тази система е истинска и добра, дали става за вас или не.
Дуоника ­ печелившата стратема за живеене е:
• логично построена
• базирана върху реални факти и събития
• посочваща погрешната информация, която ни блокира и ограничава нашия кръгозор
• даваща практични отговори на основни философски, психологически и човешки въпроси
• доставяща информация за основни природни и вселенски закони, чието приемане и следване прави човека по-разбиращ, успяващ и щастлив
• осигуряваща разбирането и възприемането на тази информация, чрез осъзнаване на причинно-следствените връзки
• приложима изцяло и веднага на практика
• вътрешно логично свързана, без противоречия
• улесняваща лекото и приятно влизане в потока на съзидателната сила.
Нашият велик повелител е самият живот! Той е нашият истински гуру! А животът се твори от една невидима Съзидателна сила и само със събуден дух на сътрудничество може да се направи истински контакт с нея! Велика е съзидателната сила и Дуоника е нейна пратеничка.
 

Нека си отговорим на следните въпроси и веднага ще разберем това:
­ Има ли недоволство в нашия живот и в каква степен?
­ Има ли удовлетворение и доволство и колко?
­ Кое преобладава ­ страданието или радостта, болката или удоволствието?
­ Какво мислим за живота като цяло ­ харесва ли ни, искаме ли го или не?
­ В състояние ли сме да си решаваме проблемите и как точно го правим?
­ Сработваме ли се с хората за всеобща радост и полза?
­ Постигаме ли целите и мечтите си?
­ На каква цена?
­ Как сме със здравето?
 След като си отговорим писмено на тези въпроси, можем горе-долу да преценим какво е качеството на нашето живеене към настоящия момент. След това можем да преценим какво знаем и какво не знаем за изкуството на живеенето. И така да си направим план и да започнем да попълваме пропуските си ­ като теория и практика. За щастие работата по последния етап вече е свършена. Пред вас е цялостна система за повишаване качеството на живеенето Дуоника.
Когато двама души са образували партньорска двойка, доброто є качество се преценява по следните белези:
­ съществуват много и взаимоудовлетворяващи зони на сътрудничество
­ делят проблемите, а не ги умножават.
­ никой не носи на гърба си другия
­ всеки е готов да свърши работата в "собствения си двор" и излишъците от енергия и обич споделя с другия за създаването на нещо трето.
­ съществува партньорство, "подаване на топката", разбиране, а не противопоставяне, спорове, борба, недоверие, надхитряване и т. н.
­ и двамата осъзнават факта, че са различни, но еднакво ценни и равнопоставени индивидуалности.
Кои са критериите, според които трябва да извършим промяна във и със себе си:
­ ако промяната е полезна за нас
­ ако ни трансформира в творящи, обичащи и съзидателни хора
­ ако е в съгласие с приети от нас проверени и печеливши принципи.
 
 

Осъзнаването представлява едновременно следните неща ­ интелектуално разбиране, съгласяване с логиката и обяснението, вчувстване, визуализиране, пълно и дълбоко възприемане на дадената информация, знаенето є, усещането на нейната истинност с цялото същество. Когато информацията потъне безпрепятствено в подсъзнанието, в клетките на тялото ни, тя става осъзната, преживяна. Сега тя не е само в паметта, а е обхванала цялото ни същество и започва да го трансформира.
Представете си съзнанието като фар, а подсъзнанието като огромно тъмно море под него. Когато фарът започне да излъчва светлина, морето започва да се насища с нея. Когато ние поддържаме известно време дадена истина, когато мислим върху нея, когато се опитваме да си я представим, да я вкусим, да я помиришем, да я почувстваме и чуем, когато с разума си я почувстваме, а с чувствата си я премислим, информацията насища цялото ни същество и започва да го моделира и да определя неговите проявления.
Дуоника подобрява качеството на мисленето, но и качеството на чувстването. Тоест работим и с двете полукълба и пълноценно ги използваме. Разум и чувства в една съзидателна комбинация. Ние ще се научим да прилагаме принципа на сътрудничеството и при взаимодействието между двете полукълба. Ще правим това с ум, мъдрост, разбиране, съзнателност и обич. Няма да има противопоставяне, вътрешни противоречия и разкъсвания. Ще вървим към интегритет и цялостност.
 
 

КУРСОВЕ И КОНСУЛТАЦИИ

• За всеки, който иска да подобри решително качеството на своето живеене.
• За всеки, който въпреки своето мнение по разглежданите въпроси, е склонен да погледне от нова гледна точка и не го е страх да вземе и употреби полезната информация.
• За всеки, който знае много неща и иска само да ги подреди в една действаща собствена система. За всеки, който иска час по-скоро да се освободи от излишния си психологически багаж, който му пречи да разгърне талантите си.
• За всеки, който иска да освободи енергията си, поглъщана безжалостно от чувството за вина.
• За всеки, който иска да постъпва правилно и печеливше в този живот.
• За всеки, който иска да подобри отношението към себе си, да възвърне чувството си за собствена стойност и сила.
• За всеки, който иска да се радва на контактите си с другите хора. Полът и възрастта са без значение.
• За съпрузи или влюбени ­ определено ще увеличат зоните си на сътрудничество и оттам прелестта на съвместния си живот, качеството на своето общуване и общи любими занимания.
• За занимаващите се с бойни изкуства, най-вече поради изграждащия се всестранен усет за партньора.
• За хора, занимаващи се с бизнес ­ ще научат как бързо и ефективно да се разтоварват от ежедневното напрежение и как да превърнат стратегията си в по-печеливша.
• За интелектуалци и творци ­ ще получат мощно разгръщане на своята визия към света и на своите таланти, нови идеи и вдъхновение за творчество.
• За завършилите метода "Силва" ­ ще обогатят арсенала си от упражнения по двойки и ще допълнят хубавия си набор от принципи, чието използване води до успех.
• За есперантисти, тъй като освен международния език, те ще получат още средства за взаиморазбиране и пълноценно общуване.
• За слепи и глухи хора ­ системата определено ще обогати живота им и ще увеличи техните възможности.
• За хора, занимаващи се с други системи за развитие и духовен растеж. Принципите на Дуоника могат само да помогнат и облекчат вървенето по който и да е истински път.
• За всеки, който иска да види осъществени съкровените си и красиви мечти.
• За всеки родолюбив българин, който иска да се говори за страната ни с уважение, когато един ден в чужбина узнаят къде е създадена и се е развила Дуоника.

• За този, който мисли, че вече всичко знае и няма какво повече да научи.
• За този, който идва с нагласата да спори, за да увеличи колекцията си от потвърждения за своята правота.
• За този, който не желае да слуша и мисли.
• За този, чието ниво на интелигентност е много под средното.
• За този, който е страстно влюбен в нещастието и страданието и не желае да си разваля драмата.
• За този, който предпочита друг да поема отговорността за неговия живот.